Очите и слънцето

Как да предпазим очите си през лятото? 

Лятото носи със себе си не само радост и възможности за отдих на открито, но и значителни рискове за здравето на очите. Продължителното излагане на слънце, контактът с хлорирана и солена вода, както и повишената честота на травми и алергии, изискват внимание и подходящи мерки за защита на зрението. Д-р Екатерина Петрова, офталмолог в МЦ Хейлан Кеър споделя съвети за това как да опазим очите си от нежеланите ефекти на така дългоочаквания летен сезон.

1. Въздействие на ултравиолетовите (UV) лъчи

Ултравиолетовите (UV) лъчи, излъчвани от слънцето, представляват невидимачаст от спектъра на слънчевата светлина. Въпреки че са невидими за човешкото око, те могат да имат сериозно въздействие върху здравето на нашите очи.

Съществуват три основни типа ултравиолетови лъчи:

UV-A: Проникват дълбоко в очната тъкан и въпреки че не предизвикват моментно влошаване на зрението или дразнене на очите, ефектът им причинява кумулативни увреждания на очите и кожата след години, изразяващи се в развитие на катаракта, макулна дегенерация и различни туморни образувания по клепачите и конюнктивита;

UV-B: По-енергични от UV-А лъчите, те могат да предизвикат остри увреждания на повърхността на окото, като фото-кератитис (възпаление на роговицата), обилно слъзотечение, дразнене и парене в очите, намалено зрение и др.;

UV-С: Това са най-опасните лъчи, които почти напълно се абсорбират от озоновия слой и не достигат земната повърхност при нормални климатични условия.

За намаляване на риска от тези увреждания, избирайте очила, блокиращи 100% от UV лъчите и използвайте слънцезащитен крем в зоната на очите и лицето с SPF 50. Важно е да се отбележи, че не само слънчевите, но и диоптричните очила и контактните лещи могат да имат качествена UV защита и трябва да бъдат правилно подбрани. Добре е да изберем очила с плътно прилепващи рамки, които предотвратяват проникването на странични лъчи, както и поляризация за шофиране с цел намаляване на отблясъците от отразяващи повърхности. 

Тези мерки важат с особена сила за децата, тъй като високата прозрачност на очните среди и по-широката зеница при децата, пропускат по-големи количества слънчева светлина и съответно UV лъчи до очите. Друга рискова група са възрастните хора, при които е доказано, че с възрастта естествените UV филтри на биологичната очна леща претърпяват изменения и започват да пропускат по-голямо количество от вредните лъчи. 

За по-добра информираност на обществото относно нивата на UV радиация е създаден т. нар. UV индекс. Това е международна мярка, която показва нивото на ултравиолетовата радиация на земната повърхност. Той варира от 1 (ниско) до 11+(екстремно високо), като по-високите стойности показват по-голям риск от увреждане на кожата и очите. UV индексът е създаден, за да помага на хората да планират своята активност на открито и да вземат мерки за защита срещу UV радиация. Можете да следите ежедневните нива на UV радиация на територията на България на Bulgaria UV map (bas.bg).

2. Взиране в слънцето

Всички помним опушените стъкла, през които гледахме слънчевите затъмнения преди години. Но дали този метод осигурява достатъчна защита за нашите очи и какви увреждания могат да се получат при продължително взиране в слънцето и то не само по време на слънчево затъмнение? Краткият отговор е, че всяко продължително гледане на слънцето крие риск от развитие на т. нар. соларна ретинопатия. Това е увреждане на ретината, най-често в областта на макулата, което се дължи на директното излагане на ултравиолетова и видима светлина от слънцето. Тези лъчи причиняват фотохимични реакции в ретината, които водят до увреждане на фоторецепторите. Леките степени на заболяването се изразяват в обилно слъзотечение, леко замъглено зрение и поява на черни петна пред очите. При по-продължително излагане на слънце може да се получат трайни и необратими увреждания на ретината, намалено зрение и скотоми.

Специалистите препоръчват да избягваме директно гледане на слънцето, особено с бинокли, телескопи и други увеличителни средства, които многократно повишават риска от развитие на соларна ретинопатия.

3. Влияние на синята светлина

С напредъка на технологиите и увеличеното използване на екрани, въпросът за въздействието на синята светлина върху здравето ни става все по-актуален. Тя е естествено излъчвана от слънцето, но също така се излъчва и от светодиоди (LED ) и флуоресцентни лампи, които се използват в съвременните електронни устройства. Продължителното излагане на синя светлина може да доведе до цифрово напрежение на очите, което включва симптоми като сухота, умора и болка в очите. В дългосрочен план продължителното излагане на очните структури на синя светлина се асоциира с развитие на макулна дегенерация. Вече са доказани неблагоприятните й влияния върху циркадните ритми и централната нервна система, изразяващи се в безсъние и хронично главоболие. 

За пациентите с висок риск от очни заболявания и главоболие се препоръчват лещи с жълт филтър, които блокират вредната синя светлина и предоставят допълнителна защита на очните структури. 

4. Водни спортове и защита на очите

Плуването е популярна и особено приятна лятна активност, но солената морска вода и хлорираните басейни могат да предизвикат раздразнения и инфекции наочите. Хлорираната вода, поради своето химическо въздействие върху очната повърхност, може да причини конюнктивит, изразяващ се в зачервяване, силнопарене, глождене и сълзене.

Високата замърсеност на публично достъпните басейни и морската вода пък отсвоя страна крият рискове от развитие на бактериални и вирусни конюнктивити, най-често разпространено е инфектирането със стафилококи и аденовируси. Като профилактични мерки срещу т. нар. “басейни конюнктивити” се препоръчва прилагане на изкуствени сълзи или изплакване с вода на очите непосредствено преди и след плуване, носенето на плувни очила с UV защита и избягване на употреба на контактни лещи и търкане на очите по време на плуване. При поява на зачервяване, дразнене в очите, слепване на клепачите от обилен секрет или изразено слъзотечение, потърсете консултация с офталмолог и избягвайте самолечение.

5. Очен травматизъм през лятото

Летният сезон е наситен с активни занимания на открито, спорт, ремонтни дейности и градинарство, което води до увеличен риск от очни травми. Те могат да варират от леки раздразнения до сериозни увреждания на очите и клепачите, като най-често срещани през лятото са механичните травми, чужди тела, химическите и слънчевите изгаряния. Защитните очила са най-ефективната превенция срещу механични увреждания и винаги трябва да се използват при потенциално опасни дейности. Градинарството и дори почистването у дома пък крият рискове от химически изгаряния и попадане на чуждо тяло в очите и също изискват внимание и предпазни мерки. В случай на открита травма, попадане на чуждо тяло или химичен агент в очите, важно е да се направи обилно промиване с чиста вода, след което веднага да се потърси помощ от офталмолог. Не се препоръчва поставянето на превръзка на очите или употребата на антибиотични и кортикостероидни капки без препоръка от лекар, тъй като при неправилна преценка самолечението при очните травми и изгаряния може да доведе до сериозни усложнения. 

6. Алергични реакции

Алергичният конюнктивит представлява възпаление на конюнктивата (тънката мембрана, покриваща окото и вътрешността на клепачите), което може да бъде предизвикано от различни алергени. Този тип очни алергии могат да се проявят по всяко време на годината, но са особено чести през пролетта и лятото поради по-високите нива на полени и други алергени, запрашеност, мухъл и излагане на слънце и хлорирана вода. Проявите на алергичен конюнктивит може да варират по сила от лек сърбеж, чувствителност към светлина, раздразнение и зачервяване на очите до блефароспазъм, тежки отоци на очите и клепачите, обилно сълзене със силно зачервяване и сърбеж. Типично за този вид конюнктивит е, че засяга и двете очи. Особено податливи са децата, които могат да развият т. нар. вернален конюнктивит, изискващ по-сериозно лечение. Основните методи за профилактика на алергиите са избягване на излагане на алергените, например чрез следене нивата на алергените, затваряне на прозорци, често изплакване на очите с вода, избягване на търкане на очите и употреба на антихистаминови капки за очи при нужда. Овлажняващите капки за очи могат да намалят усещането за сухота в очите. При по-тежки симптоми се препоръчва лечение от офталмолог и консултация с алерголог.

7. Синдром на сухото око

Сухият климат и прекомерната употреба на климатици през летния сезон увеличават случаите на синдром на сухото око. Излагането на повече слънчева светлина, химични агенти и алергени допълнително могат да засилят усещането за парене, глождене и пясък в очите. Нещо повече, хроничното сухо око е рисков фактор за по-често развитие  на конюнктивити, особено при носене на контактни лещи. За поддържане на здравословна влажност в помещенията се препоръчва използването на овлажнители при спазване на добра хигиена и избягването на продължителното излагане на климатици. Редовната и продължителна употреба на изкуствени сълзи и гелове осигуряват хидратация на очната повърхност и са ключови за поддържане на здравето на очите. Ако симптомите на сухо око не отшумяват с прилагане на овлажняващи капки и гелове, потърсете офталмолог за консултация.

Лятото носи радост, слънце и възможности за отдих и различни активности на открито, но също така поставя предизвикателства пред здравето на нашите очи. Спазването на основни предпазни мерки и хигиена на очите, както и редовните прегледи от офталмолог, са сигурен начин да се радваме на добро зрение и очно здраве, което се отплаща през всеки сезон.